По нищо не приличам на тогава
Ти знаеш ли коя съм аз сега?
По нищо не приличам на тогава...
Сладнеех. Днес горча като вина,
защото ти направи ме такава.
И бях добра. И лоша бях. Зависи –
от обстоятелства, от настроения, от хора...
Каквато и да бях, сама простих си.
Смирението е най-здравата опора.
И бях сама, в компанията на пороци.
И с други бях, в компанията на лъжи.
Научих си най-важните уроци.
Ала познанието истински тежи.
Паденията ми бяха рецидиви.
А грешките ми бяха прецеденти.
И бях сълза в очи ръждиви,
и спомен – в черно-бели ленти.
И брулех от овошки щедри плод.
И от рапани мъдри пих солени истини.
Не помня имена. А с цифров код
бележех хората, които съм прелистила.
Раздадох си душата. Къс по къс
и тъкан подир тъкан. На диваци.
А има ли упътване за мъст
в билбордове, табели, в пътни знаци?
Аз пътищата наизуст ги знам.
Те всичките завършват все дотука.
Така и не можах да стигна там,
където "просто спира да ти пука".
© Jane Doe All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много силен стих!
-
Познато като чувство... И пътуване
през всичките лъжи на този свят.
На крайна гара "Спри да се преструваш"
в препълнения с непукисти влак
(дали защото беше много бързащ?)
изобщо не успях да се намърдам...
Прекрасна поезия,Лора. Щастлива съм, че прочетох... Липсваш... -
Полезна ли е мъдростта?
Много емоционално! -
Аз пътищата наизуст ги знам.
Те всичките завършват все дотука.
Така и не можах да стигна там,
където "просто спира да ти пука".
Толкова близко и познато ... за жалост -
Едва днес прочетох тази прелест. И ще препрочитам. Много ми е близко. Благодаря!
-
Знаете ли, не Ви познавах като автор до тази вечер...Случайно го прочетох, после още веднъж и още веднъж.Вие сте гейзер, чувството клокочи при Вас!Не спирайте, пишете! За много години! Дядо Зем.
-
Благодаря за въпросителния коментар, Мария!
Много често реакциите, поведението и емоциите на един човек, остават неразбираеми за друг. Просто бих спряла да се опитвам да разбирам защо хората постъпват по един или друг начин, защото е невъзможно да вникнеш в гледната точка на друг. Въпроси на индивидуалност. Хубавото е, че има "въпреки всичко" , иначе сме за никъде. -
"Така и не успях да стигна там,
където "просто спира да ти пука"!!!!
А нужно ли е! Трябва ли ти наистина! Не е ли по-добре да си останеш същата, въпреки всичко преживяно и да влезеш в отбора на въпрекистите? Размисли ме, момиче... -
БРАВО!
-
Прочетох...Върхах се отново и пак прочетох. Сега знам, че не е случайност. Тази емоционалност ми е някак много близка. Харесва ми стилът ти. Продължавай все така!
-
Благодаря за този стих, Лора! Наситена с емоцията на преживяното, с мъдростта на осмислянето и честната равносметка, творбата ти ме остави без дъх!
-
Поласкана съм от вашето внимание!
Благодаря на всички, които изказаха впечатленията си под този стих! -
Великански стих е тоя! Адски силен! Браво! Браво! Моите почитания!...
-
О, да Направо изтръпнах, разкошно е !
-
Уникално!
-
Стихчето ти просто е уникално.Чета го отново и ми харесва все повече Лора. Поздрави
-
И аз благодаря,Мария..И всички останали..! За големите ви сърца!И за големите ви думи!
-
Съвършен стих - мина през мен, докосна всяко кътче на душата ми ,приех го ,като свой ... Сега сякаш се познаваме ! Благодаря,Лора ! Благодаря!
-
Стрaхотно! Чувстствaм думите ти кaто свои, но не бих моглa дa го нaпишa тaкa. Поздрaви и от мен!
-
Хареса ми....."хората, които съм прелистила" чудесна метафора и "солени истини" оригинално казано, но и някак просто и разбираемо.
-
Мисля, че няма как един поет да преживее поантата!
Ние сме замесени от друго тесто... -
Поздрав и мен! Хубав текст!
-
Хареса ми, поздравления
-
!!!
-
Така е,Тодоре!Когато се отдалечиш твърде много от първообраза на човешкото,се доближаваш до модела на животинското.Малко неща ни правят хора ,а именно разума и чувствата.Ако изгубиш едното от двете,губиш личността си.Дори когато сме наранени,не бива да отвръщаме с омраза или да оставаме равнодушни към всичко около нас,защото това не лекува раните.Но е удеален начин за самоунищожение. .Благодаря ти за коментара!
-
Прекрасно откровение Лоре, на тези дето сме човеци не може да престане да ни пука. Благодари ти Лор!:-D
-
Ако можеше да не ни пука,наистина....
-
Благодаря Надя,Аврора,Дочка,че бяхте тук и споделихте мнение!
-
Оригинално, откровено, силно. Благодаря за удоволствието.
-
Невероятно, наистина нямам думи!
-
Благодаря за този стих... Поздрави!
-
Светле,Васи,благодаря!
-
Хубаво откровение!
-
Прекрасно!
-
Благодаря Кети, Еси, че бяхте тук и взехте отношение. Зарадвахте ме
-
Без думи! Каквото и да кажа ще е малко!
-
Един истински, стойностен стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
