По нищо не приличам на тогава
Ти знаеш ли коя съм аз сега?
По нищо не приличам на тогава...
Сладнеех. Днес горча като вина,
защото ти направи ме такава.
И бях добра. И лоша бях. Зависи –
от обстоятелства, от настроения, от хора...
Каквато и да бях, сама простих си.
Смирението е най-здравата опора.
И бях сама, в компанията на пороци.
И с други бях, в компанията на лъжи.
Научих си най-важните уроци.
Ала познанието истински тежи.
Паденията ми бяха рецидиви.
А грешките ми бяха прецеденти.
И бях сълза в очи ръждиви,
и спомен – в черно-бели ленти.
И брулех от овошки щедри плод.
И от рапани мъдри пих солени истини.
Не помня имена. А с цифров код
бележех хората, които съм прелистила.
Раздадох си душата. Къс по къс
и тъкан подир тъкан. На диваци.
А има ли упътване за мъст
в билбордове, табели, в пътни знаци?
Аз пътищата наизуст ги знам.
Те всичките завършват все дотука.
Така и не можах да стигна там,
където "просто спира да ти пука".
© Jane Doe All rights reserved.
