„Тече реката като няма птица...
разперила криле за песента,
води разпуснала - косите на девица,
на вятъра любовен във дланта.
По дъното ù каменисто
потъналите спомени тежат
и нижат се... мънисто по мънисто...
като верига за удавник се държат...
надежди с цвят на тюркоази,
предателства, измама, жлъч,
любов, молитви и омрази,
и много болка, синя скръб... ...