По пътя на живота
Улиците, като струни.
Град китарно ми звъни.
С птици, сутринта се будя.
Вечер лягам със звезди.
Денем ходя да работя
под акомп на този град.
И отлита си живота
музикално, не и млад.
Пътищата си приличат.
Отредени са за нас.
Някой ходи, други тича
по големия атлас.
Има много кръстопътя
на които ще решиш
как ти продължава пътя.
Гледай да не го сгрешиш!
Всеки си кове съдбата.
Струни късат се навред.
Пътища и под земята,
пътища със самолет.
Ти уверено и твърдо,
стъпвай и върви напред.
Пътят се прохожда с мъдрост
от достойния човек.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
