По пътя заедно да вървим!
Шипков храст съм. Приютила
от бури и градушки птиче клето.
От сто години съхранила
с любов, дълбоко в мен…детето.
В повечето време съм немирна.
Със сълзи смея се, лудувам.
Понякога привидно съм безгрижна,
напук на всичко - пея и танцувам.
След облаците тичам още.
Тихо ръмя и раждам дъга.
Оная от детството. Сънувам я нощем,
а след нея осъмвам безгранично добра.
Все още като Пепеляшка
съм лудо влюбена във принца.
Пътуваме с „Фиат“, а не с каляска.
Ти, моето гнездо. Гнездо на птица.
Детство, още в мен си живо!
Дегизирах те умело с грим.
Какво като в косата ми сребрее сиво?
Да тръгваме. По пътя заедно да вървим!
© Даниела Виткова All rights reserved.
