Шипков храст съм. Приютила
от бури и градушки птиче клето.
От сто години съхранила
с любов, дълбоко в мен…детето.
В повечето време съм немирна.
Със сълзи смея се, лудувам.
Понякога привидно съм безгрижна,
напук на всичко - пея и танцувам.
След облаците тичам още.
Тихо ръмя и раждам дъга.
Оная от детството. Сънувам я нощем,
а след нея осъмвам безгранично добра. ...