По Рилке
Тамянен дим! Сред здрача на олтара
крещи от самота една душа
и търси начин да премине прага
по пътя с друг, през свойта самота.
Разбуден Дух и... чут отгоре стон.
По челото, на капки, пот се стича.
Човекът коленичи във поклон -
пред Него своята мечта изрича.
Небето - огнено и мълчаливо! Страшно!
Отправил взор, той пита Го: Защо
изгасва там звезда? Защо нарочно
красиво би превърнал в грозота?!
А глас гръмовен срутва небесата
и в отговор раздира тишина:
- Човекът е нищожество! С краката
все иска да потъпче Любовта!
Но знайте, че ще дойде ден, когато
сърцата ще са пълни с самота
и ще горят във бездната на Ада,
щом няма да я има Обичта!
© Петя Кръстева All rights reserved.
