Feb 5, 2009, 11:58 AM

По Рилке 

  Poetry » Phylosophy
1328 0 41

Тамянен дим! Сред здрача на олтара
крещи от самота една душа
и търси начин да премине прага
по пътя с друг, през свойта самота.


Разбуден Дух и... чут отгоре стон. 
По челото, на капки, пот се стича.
Човекът коленичи във поклон -
пред Него своята мечта изрича.


Небето - огнено и мълчаливо! Страшно!
Отправил взор, той пита Го: Защо
изгасва там звезда? Защо нарочно 
красиво би превърнал в грозота?!


А глас гръмовен срутва небесата
и в отговор раздира тишина:
- Човекът е нищожество! С краката
все иска да потъпче Любовта!


Но знайте, че ще дойде ден, когато
сърцата ще са пълни с самота
и ще горят във бездната на Ада,
щом няма да я има Обичта!

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??