По-силна от самата смърт
В един безпаметен кадрил,
прегръщам юдите край мене.
Броил е който е броил,
до трийсет. Сребърник безценен.
Коя съм вече и не знам,
а може би и не е важно.
Каквото имам ще ви дам,
за неспестената продажност.
За себе си не ми е жал,
светът се преизпълни с бесни.
Завързвам в лунния месал,
любов и стих, и две-три песни.
Ако пред мене плисне път,
познат е - води към Голгота.
По-силна от самата смърт,
е любовта. И от живота...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
