Apr 2, 2023, 10:11 PM

По стъпките на времето

534 2 1

Следвам котешките стъпки на времето –

неуловимо загадъчни.

Пробва всячески силата ми да отнеме то

и ме измъчва порядъчно.

 

Няма поставени предупредителни знаци

и таласъми дебнат в мрака.

Кряскат отгоре полудели птичи орляци,

а напред какво ли ме чака?

 

Толкова дълго вървя, че забравих името

на онова място вълшебно,

ангели където летят в необозримото.

Там само душа е потребна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Sarieva All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....