Следвам котешките стъпки на времето –
неуловимо загадъчни.
Пробва всячески силата ми да отнеме то
и ме измъчва порядъчно.
Няма поставени предупредителни знаци
и таласъми дебнат в мрака.
Кряскат отгоре полудели птичи орляци,
а напред какво ли ме чака?
Толкова дълго вървя, че забравих името
на онова място вълшебно,
ангели където летят в необозримото.
Там само душа е потребна.