По Виа Долороса
На мене ли точно се случи, света да кръстосвам
с чифт боси, до кръв изранени пети?
И кръста си все, с ориста на една Долороса,
да влача, макар че ужасно тежи?
Защо си избрах участта да кървя под венеца,
да имам за път все разбит калдъръм?
Защо си харесах невинния врат на агнеца,
и искам да бъда, каквато не съм?
Кого изкупувам? Кому съм, чрез жертви, спасител?
Нима сторих грях, или някому зло?
Унила се тътря, нарамила кръст, сред тълпите,
и страдам си пътя, незнайно защо.
С безмислени подвизи пътят ми сит е до гърло -
ни себе си стигнах, ни други човек.
Животът ми - опит да кажеш на празното - пълно,
а кръстът, след всичко, не стана по-лек.
Остана ми късото време от тук - до небето
и смисъл, за него, намирам в едно:
Да дам на живота си верния път - през сърцето.
То знае, кое е за мене добро.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
