Jan 6, 2008, 7:24 PM

По залез

  Poetry » Love
700 0 2

По залез – стъпки две в гората,

по залез – само две следи,

по залез – влажна е тревата,

по залез – някой там седи...

По залез – камъкът е хладен,

по залез – идва вечерта...

По залез – пътникът е гладен,

по залез – появи се тя,

по залез – там на камъка седеше,

по залез – със последните лъчи,

по залез – горски плод ядеше...

По залез ще  я видиш – може би...

По залез спрях се аз при нея,

по залез ме погледна тя,

по залез – нямам и идея...

Как с залеза изчезна тя...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...