Почти
И пак е вечер. Бризът лек, прохладен
солено ме погалва, закачлив.
Припяват си щурците серенада.
И всичко е „почти” като че ли.
Но в мен дъждовен облак се прокрадва.
Очаквам всеки миг да завали...
А толкова е приказно морето!
Стаило нежност, тайнствено мълчи...
Луната е сияещо безвременна.
Целува го с премрежени очи.
И пак ще бъдат влюбени и верни
един на друг до изгрева лъчист…
А аз вървя през блясък непотребен,
изгубена в тълпата, край брега.
Отново тук съм, в този град - вълшебник.
Но лятото отива си с тъга.
Септември с траурен воал след тебе
сънува още август… Докога?
Алеите на морската градина
дали си спомнят нашите следи?
Понасят ме към старото казино,
където бяхме - ти и аз - преди,
в онези нощи с аромат на вино,
с омайващ блус и падащи звезди…
Как исках всеки танц да трае вечно!
И всеки миг да бъде обратим!
Така бе близък… И така далечен.
Изплъзващ се като цигарен дим.
Замираше в дъха една обреченост -
копнеж несбъднат и непостижим…
Албена Димитрова
9.1979.
Варна.
© Албена Димитрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Цвеке! Много здраве, любов и вдъхновение ти желая!
-
Красиво!
-
Благодаря ти от сърце, Руми! Много любов и вдъхновение ти желая!
-
Как хубаво си описала всеки един момент! А аз успях да се насладя максимално, дори за миг видях следите на двама влюбени по алеите на морската градина!
Прекрасно, е малко да се каже... -
Благодаря ви от сърце, Алекс и Жанет! И на вас пожелавам любов, вдъхновение и прекрасни нови творби!
-
Да! Хубаво, много, много!
-
О! Много хубав стих!... "стаило нежност в тъмните води"... Толкова много има само в тия няколко думички! Браво, страхотен ефект има тоя стих! Засега няма да чета други, искам да си остана с неговия вкус
-
Благодаря, Еси! Бъди здрава, щастлива, вдъхновена!...
-
Страхотно! Поздрави!
-
Благодаря ви, Силве, Ласке, Младене, Хари! Коментарите ви са ценни за мен. Пожелавам на всички здраве, любов и творческо вдъхновение!
-
Много красив стих!
-
Красиво пишеш!
-
И аз скиталец съм!!!Какво,че богат съм сега?!Натам върви сърцето ми!!!!!Благодаря ти Албена!!!
-
Красиво стихотворение. Финалът приковава с усещане за призрачност на времето. То сякаш ни вдишва и издишва, докато най накрая ни издиша съвсем.
"Как исках всеки танц да трае вечно!
И всеки миг да бъде обратим!
Усещах те тъй близък... и далечен...
копнеж... Прекрасен и непостижим..." -
Благодаря ви, Гени и Меги! Много сбъднати мечти и любов ви желая!
-
Красиво!
-
Красива носталгична тъга струи от всеки стих...
но август предстои -
Благодаря, мила Вили! Лека нощ, пълна с любов и топлота ти желая!
-
Прелест!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
