Почти
Вървя навън под дървесата,
но не съвсем, но не съвсем –
вървят краката, а главата
затворена в апартамент.
Навън краката, а главата
е между четири стени
и във главата ми нещата
са все тапетени едни.
А после – връщам се във къщи,
но не съвсем, но не съвсем –
краката ми сами се връщат,
а пък главата още не.
Краката ми назад се връщат,
а пък главата е навън
и вятър още я прегръща,
и я целува слънчев сън.
Насам краката, там главата,
дали съм аз, дали си ти?
И питам де ми е душата,
и всичко е едва почти.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
