Почти равносметка
ПОЧТИ РАВНОСМЕТКА
Животът се изнизва безвъзвратно.
(Пък имах с него планове – уви!)
Потъва наметалото ми лятно
в опустошени от слана треви.
И с лунната трошица върху стряха
кого да мамя в тъмните бразди,
когато всички птици отлетяха
и в погледа ми тишина смъди?
А в угарта що стихове изплаках –
ръжта напролет ще ли изкласи?
И пътник, спрял сред цъфналата лайка,
дали ще втъкне цветове в коси?
Аз отговорите не ще узная
и всеки жест е толкова значим,
любим си бил, обичал си – накрая
изчезваш сред безмера – яко дим!
© Валентина Йотова All rights reserved.
.
