Под автограф
От мрака се подаде самотата,
измачкана до черно - изветряла!
След нея се промъкна и луната -
по-чезнеща и някак остаряла.
От ниската й сянка се надвеси
поредната изгубена надежда.
Погледна сляпо... после се обеси
в статута си на бившата одежда!
А смисълът така и не намери
обраното движение - назад.
От устните на порива отмери
една усмивка с кървав автограф.
Загуби се и брат ми сред морето
под коралово-зелена нищета.
Едно око погледна зад пердето
и после ме простреля без вина!
Остана само буквена преграда,
отделяща доброто от греха.
Един човек - белязан да отлага
сълзите си, за сметка на смеха!
Така и не разбрах защо ви пиша
това, което даже не съм чел.
На центъра разлепят днес афиша
с червен контур и скъсан акварел!
© Валери Янев All rights reserved.
