Под диктовка на...
Пътят към София е път мюсюлмански,
джамии ще строи глупакът балкански.
Утре и фесове ще заместят калпака.
Европата знае да ласкае глупака.
Камбаната вече не иска да бие.
Защо ли ѝ трябва, щом ходжа ще вие?
Попът и даскалът били са на почит,
а сега за тях ножове се точат.
„Пътят към София" е филм от екрана,
а днес е страдание, болка и рана.
Героите с възел, а не по цървули,
звън на желязо в монетите чули.
Народът ли? Него псета го яли.
Зурлите се радват на скръбни кавали.
Кючек се извива, а не ръченица.
Храната е в пликче, а не във паница.
Балканът изсечен, Балканът немее.
Байракът на Райна в музея се вее.
Халал да е - казваме. Никакво браво.
Диктовка е вече народното право.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
