Под дъжда,
който извира отвсякъде,
Вятърът
се преструва на влюбен
и преследва безгрижно водните капки.
Те се хвърлят
към всеки затворен прозорец,
и измиват, неволно, стъклата му.
Птиците,
сгушени в своята радост,
си поделят, не по равно,
каквото на тях им се случи.
Залъкът! Спорят над него.
Преследват го. Борят се.
И го забравят
веднага щом с него приключат.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!