Под покривите на нощта
под покривите на нощта
една студена юлска вечер
от капчука капеше вода,
а светът бе в мрак унесен
и няма хиляди звезди
изгубени са те зад облаците сиви
луната само лекичко блести
а ние се разхождаме, лениви
целувки, пушек, хвърлен фас
и празни думи, обещания
обичах някога те аз,
но преди пресечка май забравих
за безбрежните неделни дни, изпълнени със слънце и небе,
и сърцето колко радостно трепти
като на птичка, на дете
но ето тук, сега е мрачно
увиснала е сребърна мъгла
и по тротоара бавно крачим
замислени, под покривите на нощта
© Ванеса All rights reserved.
