Oct 15, 2013, 10:08 PM

Подарете ми ден

  Poetry » Other
570 0 3

Подарете ми ден, в който всички са равни. 

Няма болести, суша, войни.

Любовта над света възцарява се бавно

и зелена надежда гори.

 

Завистта е дълбоко, навеки заспала.

Подлостта в миша дупка се крий.

А омразата черна е станала бяла

и гневът страховито не вий.

 

Подарете ми ден със красиви усмивки.

С много нежност, без плач и тъга.

С всички радостни чувства в красиви извивки,

подредени в блестяща дъга.

 

Не живот, а мечта - просто райска поема.

С много страст, много обич и плам.

Щом не го подарите, аз сама ще го взема

и на целия свят ще го дам.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Разкошен ще е този ден!
  • Размечта ме! Хубаво е много!
  • Ех, ако можеше да се случи... само за ден...
    От мен нещо мъничко, но от сърце -
    Чудесна си, Нина!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...