Подари ми прегръдка
Не желая цветя да ми късаш!
И градините, знам, ги боли!
Колко рози заплащат прескъпо
със удавени в болка души…
Не отделяй цветята от корен,
даже ваза от царски кристал
дом не може да стане за онзи,
който волно е разцъфтял!
Не искам звезди да ми сваляш!
Ако всеки пресегне в нощта,
обеднява небето и вляво
го пронизва една самота!
Не отнемай вечерните стражи,
даже светли и топли сърца
не умеят докрай да опазят
подарената им звезда!
Дай ми… едничка прегръдка!
Ала нека във нея цъфти
любовта ти. И кротка, и дръзка,
от която вървя по звезди!
© Таня Донова All rights reserved.
