Подпис: България
Дори и да имам наследство богато,
децата ще идват от лято на лято.
Животът ги хвана – не ще и да пуска!
Работят в замяна на тромави чувства.
Очите ми стари съзират бедата,
че вече се мразят и брат, и приятел.
Душите събират неказани думи,
които се късат, подобно на струни.
Момче и момиче се карат вбесени.
Навън се разлая любов овълчѐна.
Усмивка наднича, зад ъгъла скрита.
Доброто е птиче. Моралът е сритан.
Семейни устои залягат пред похот.
Отдавна сърцата на вкиснато лъхат.
И как да сме силни? И как да градим?
Когато е стилно навред да рушим.
На слабия помощ не даваш… Защо?
Нима се страхуваш да вършиш добро?
Отново сънуваш пари и богатство.
Без милост потъпка и кръвното братство.
Нима на върха на монета се криеш?
Готов си от жажда за власт да убиеш.
България пада в ръце на примати!
И няма пощада! Нали са богати…
Сега управляват. Народът е тъжен.
Искра не изгрява. Кому ли си нужен?
Навсякъде плач, диалози за бедност.
Отново по здрач се прикрива нередност.
Човекът мълчи и гнева си събира…
Отново ли трябва да хване секира?
Сърцето е сухо… Душата е нула…
Това е животът – отровна ампула.
Сега си отивай… Добре те разбирам…
За мен не мисли… Бавно умирам…
Нагоре поемам. Живях на лотария…
И вече съм никой. Подпис: България.
© Димитър Драганов All rights reserved.
