Подписа ти нищичко не значи
Съдбите ни с тебе вече са далечни,
и отдавна се разминахме по пътя.
и отдавна се разминахме по пътя.
Аз допуснах своите грешки,
сега за другата не мога да те съдя.
Но отказвам да приема, че те губя,
всяка капка кръв в мен боли.
Аз няма да си позволя да те загубя,
та дори това да струва нашите съдби...
Че какво като при друга вечер лягаш,
нали в съня си към мен ръце протягаш.
И какво като на друга си съпруг -
освен теб, в сърцето ми не влезе друг.
Защото знам, че още те интересувам,
не отричай... в погледа личи.
Че подписа ти нищичко не значи,
пред съда на нашите души.
Но аз ти бих простила,
защото знаеш...
Най-важен си ми ти...
Бих преглътнала и тази болка,
само мой пак да си...
To be continuation...
© Надя Георгиева All rights reserved.
