Подредбата е: Господ, никой, Аз
Да, често пиша. Май съм си такава,
тщеславна муза темите задава.
Понякога ме шиба и с камшик:
Я стига дряма! Правя те велик.
И егото ми слуша я отрано,
и всичките морета – до коляно,
ще ги преджапам с рима за отскок,
класик ще стана, ако рекъл Бог.
Ще сричат и в читанките накрая,
творбите ми. Чак себе си ще смая,
какво че кранта май че е Пегас?
Подредбата е: Господ, никой, Аз.
А може би, ако се поизмъча,
ще бяга Господ някъде по тъча.
Ще падне възнак в пясък, или кал
и ще се чуди как ме е създал...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
