Поема за бедра, ребра... и още нещо
Бедрата ги обичам, да, така е!
Да бъдат пищни, сочни, с много плът!...
Такива ли са, то за мене красота е,
направо вземат ми ума...
Па милвам ги, дори и да ми парят,
целувам ги, с езиче ги обхождам,
очите ми по тях неспирно шарят,
да, поглед палав аз навсякъде разхождам!...
Бедрата са наслада за естета!
Но познавачът ги обича по-богати...
Бедрата вдъхновяват и поета
да пише стихове на килограм от злато...
И тук са сетих, че и за такОф са барам -
Е, верно, скромен, но пък кой как може!...
И почвам (фсъщност, почнах) да изливам
порой слова във нещо, като ода...
(Дано да ви събуждам, не приспивам,
но колко мога, толкоз, да!)
Та за бедрата думата ми бе, да не забравя -
Ми, много любя ги големите баджаци!
ТакОф съм са родил, какво да правя?...
(Тук мъдро чеша своите... мустаци...)
Обичам ги и сутрин, обед, вечер,
дори ги обожавам и среднощ!
Дали не съм, се питам я, за психо-лекар?...
(Но майната му тук на този въпрос!)
Обичам аз на порции големи
пред мене да е пълно със бедра...
Но истината е, че дявол да го вземе,
по-вкусна ми е скарата... с ребра...
04.07.2020.
Обещах на Dendu (Деница Гарелов) в коментарите на стихотворението си "Търся те за да те обичам" нещо :0))
Е, ето го и резултата :0))
© Георги Каменов All rights reserved.
