Станах Велик поет
Анапестно, амфибрахиен, дактило-хореичен стих с плоскостъпен ямб на места, при силаботоничен ритъм и спазени многоточкови мори, водещи до двустъпна монохроматична дисфункция на мозъка.
Аз станал съм велик поет.
Прописах стихове в дактил.
Броя си пръстите до пет.
Задачата е лесна, за дебил.
Броя фаланги, даже и крака.
Пресмятам косми по главата.
Научих амфибрахий в самота,
със анапест изливам си душата.
Броих дори и някакви си мори.
Туй слабо ботанически е стих.
Умът ми с математика се бори
и Архимед в поезия открих.
Но гений съм на ямба плоскостъпен.
Тъй пиша го, че сам оставам възхитен.
Той многолик е, даже не настъпен.
Аз знам, че всяка поетеса ми е фен.
Поет съм стихоблудстваш и велик,
но трябва ли да ставам и математик. :)
© Гедеон All rights reserved.
