Поета и звездите...
Може би, защото бе Поета,
искаше да вярва, че блести,
може да говори с ветровете,
също да отключва и души?
Сплиташе умелите си рими,
в често неразбрано писъмце,
важно бе в аплаузи да мине,
днешния величествен сонет.
Само, че да имаш тези лаври,
казват, що се пазеха за най...
най-умело сричащите кадри,
трябваше да можеш и докрай,
вещо и усърдно да оплюваш,
всичко, дет прилича на поет,
за да му докажеш, съществува,
сал един... и славят го навред.
Бъркаше... Небето бе голямо,
а светът ни смайващо красив,
сигурно човешката ни драма,
е, че се познаваме в звезди...
© Ангел Колев All rights reserved.
