Моят татко е поет.
Пише рими ред по ред:
котка-лодка,
куче-внуче.
Как ли идват му на ум?!
Я да взема като татко
да измисля стихче кратко:
котка-шмотка,
куче-муче,
джинги-бинги, барабум!
Татко слуша възхитен –
"Талантлив си, като мен!
Имаш и въображение!
Хубаво стихотворение!"
© Cucurbita Maxima All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
