Моят татко е поет.
Пише рими ред по ред:
котка-лодка,
куче-внуче.
Как ли идват му на ум?!
Я да взема като татко
да измисля стихче кратко:
котка-шмотка,
куче-муче,
джинги-бинги, барабум!
Татко слуша възхитен –
"Талантлив си, като мен!
Имаш и въображение!
Хубаво стихотворение!"
© Cucurbita Maxima All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
