Поетите
Поетите
Те, хора, са обикновени, но много сами,
не спират да пишат и да търсят любовта.
Тяхната муза е нежна, мила и красива жена,
но за жалост явява им се тя само в съня!
Но те не спират да пишат, да редят слова,
за живота, за хората, за любимата и любовта.
Тази истинската любов която разтуптява сърца,
която събира влюбените заедно, мъж с жена.
Замечтани, забързани винаги с листи под ръка,
изпълнени с вяра, надежда и с малко тъга.
В другата ръка те носят винаги роза една,
алена, червена роза, цветето на любовта.
Едно цвете красиво, цвете за истинска жена!
Когато я срещнат, ще я усети тяхната душа.
Ще и подарят цвете и ще целунат нейната ръка.
Ще и четат стиховете си, ще я целунат под Луна!
© Валентин Миленов All rights reserved.
