Поетите живеят, за да пишат
и пишат, за да могат да живеят,
с поезията си по-лесно дишат,
без нея да живеят, не умеят.
Но не защото са сърца страхливи,
напротив имат смелост да се борят,
но в нея са единствено щастливи
и с думите вървят, и си говорят.
Сърцата им пред нея коленичат
и чакат да придойде свечерена
и жадно пият, силно я обичат –
красива, топла и едва родена.