Поетът бунтар
Възстанал срещу наложения ред,
във хаоса хармония откриваш,
не вярвайки в отплата и късмет,
не се боиш душата да изливаш,
за чужда болка да скърбиш не се свениш,
тъжиш за загуби невъзвратими,
за свои грешки други не виниш,
не оправдаваш с "ден да дойде, друг да мине",
над пропасти и клади все прелиташ,
звезда блеждукаща в най-черна нощ,
стени с рога рушиш, ръжени риташ,
не питаш другите добър ли си или си лош,
защото знаеш – на чуждо място не тежиш,
написаната твоя дума – хвърлен камък,
сметки неплатени на никой не висиш,
Ти – сладка болка – отърване от Тебе няма!
© П Антонова All rights reserved.
