Поезията...
Поезията не е просто строфа,
тя носи устрем, смисъл, светлина.
Понякога е с гръм от катастрофа,
друг път е нежна, мека топлина.
Поезията е с крила на птица,
клиширано е, ала е така.
Със символ на безкрайност е – осмица,
там, в огъня на тръпнеща звезда.
Поезията прави тихи стъпки,
по-тихи от приспана тишина.
Кармичната магия на прегръдка.
Неистов транс, потънал в тъмнина.
Поезията е безценно хапче,
лекува оскотелите души.
Тя може да се смее и да плаче,
тя знае да крещи и да мълчи.
Поезията е безмерна вяра.
На слънчев лъч – отблясък във кристал.
Тя, властва над сърцата и ги кара,
да затуптят в прочувствен ритуал!
© Данаил Таков All rights reserved.
