Feb 18, 2009, 8:35 AM

Поглед

  Poetry » Other
871 0 1

Поглед

 

Отначало поетичен
поглед, пълен със мечти.

 

След това меланхоличен
поглед в моите очи.

 

Тъжен и почти лиричен
тихо той във мен гори.

 

Погледът ти тъй обичен
във сърцето ми шепти.

 

Жалко, че така трагичен
краят го  изпепели.

 

Вече някак прозаичен
погледът ми не блести...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милен Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре написано,красиво,може би малко тъжно

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...