Feb 18, 2009, 8:35 AM

Поглед

  Poetry » Other
869 0 1

Поглед

 

Отначало поетичен
поглед, пълен със мечти.

 

След това меланхоличен
поглед в моите очи.

 

Тъжен и почти лиричен
тихо той във мен гори.

 

Погледът ти тъй обичен
във сърцето ми шепти.

 

Жалко, че така трагичен
краят го  изпепели.

 

Вече някак прозаичен
погледът ми не блести...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милен Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре написано,красиво,може би малко тъжно

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...