Поглед към детството
Отчаяно опитвах да се върна
със гузната си памет в мойто детство,
мечтите си, когато в полет сбъдвах
и трудното бе повече от лесно.
Защо ли? Аз не вярвам в мъдростта.
Със опитът, човека става тъжен.
Живее в паралелния си свят,
където истина е само, ако лъжеш.
Какво, че съм научил сто урока?
Поуките не са по моя джоб.
Оказва се, най-вярната посока,
е тази на логичния ми гроб.
Едни ще ме гълчат от свидна обич,
а други ще преплюват моя кръст.
За трети няма да съм нищо повече
от цъкане с език и шепа пръст...
Живота е, какъвто го направиш!
Наслушах се на таз' летяща фраза.
Детето в мен обича свойте рани.
Поетът ме научи да ги мразя...
©тихопат.
Данаил Антонов
28.11.2023
© Данаил Антонов All rights reserved.
