Погледни към мене с чувство нежно
Между теб и мен, нима е бездна?
Да повярвам във това, не мога.
Без любов изгасвам, ще изчезна
в дълбините на една тревога.
Аз съм тук, а ти си все отсреща -
на ръба стоим на две скали.
Няма сякаш никаква надежда
в плаващите, в пропастта, мъгли.
Облаците тъмни... на небето
искренното синьо са покрили.
Заклинание ли бди проклето
и оставя слънцето без сили?
Погледни към мене с чувство нежно,
ще погледна аз към тебе също
и тогава, вярвам, неизбежно
ще се случи чудото могъщо.
Влюбеният порив на очите
ще прогони всеки зъл покров.
Ще изгрее Светлина... Лъчите
ще усилят топлия си зов.
И от живи цветове сърцата
мост над бездната ще изплетат.
Ще се срещнем, мила, във дъгата
и ще бъде по- красив светът.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
