Отдавна го напусна младостта.
Немеят къщите – с врати заключени.
Потънало във тъжна самота,
не чака вече нищо да се случи.
И само спомени го навестяват –
за сватби, кръщенета и хора'.
По улиците му – без детска врява,
сега бездомна крета старостта.
Един прозорец в нощите ще светне,
комин ще прати към небето дим...
И диша още. Мъчи се селцето.
Доизживява сетните си дни.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
