Селцето
Отдавна го напусна младостта.
Немеят къщите – с врати заключени.
Потънало във тъжна самота,
не чака вече нищо да се случи.
И само спомени го навестяват –
за сватби, кръщенета и хора'.
По улиците му – без детска врява,
сега бездомна крета старостта.
Един прозорец в нощите ще светне,
комин ще прати към небето дим...
И диша още. Мъчи се селцето.
Доизживява сетните си дни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
