Погубена мечта
Целувам те и после се събуждам,
И плача дълго, чак до сутринта.
Изгубих те, а имам адска нужда
Да си до мене именно сега.
Сега си блян, мистерия, магия,
Заровена под пелена от прах.
Опитвам във илюзии да се скрия,
Да те загубя много ме е страх.
Далечен спомен си, несбъднати мечти,
Любов със вкус на захар и бонбони.
Разбрах - от чистата любов боли,
Със времето навличаме се в брони.
Страхът от загубата дърпа
Към дълбините в нашите души,
Очите ни завързва с тъмна кърпа
Боде сърцата ни със хиляди игли.
Накрая се предаваме сломени,
Пред любовта поставяме страха.
Душите ни остават наранени,
Сърцата ни въргалят се в праха.
И ти направи именно това,
Предаде се - отиде си във мрака.
Лежиш до мен, а си погубена мечта
И няма смисъл вече да те чакам.
© Роси All rights reserved.
