Mar 22, 2023, 8:33 AM

Поисках

  Poetry » Love
954 0 0

   

         Поисках

 

Поисках звездите красиви –

съзвездия чудни в нощта,

изящни и тъй мълчаливи,

донесли за мен красота.

 

Поисках света на мечтите,

във римите търсех това,

минаваха нощите, дните,

докоснали мойта душа.

 

Поисках и тебе накрая,

от книгите беше роден.

Дали те намерих не зная,

но търсех те ден подир ден.

 

Когато в живота те срещнах,

надхвърляше всички мечти.

Тогава изобщо не знаех,

че ти си единствено ти.

 

         Мария Мустакерска

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...