Поискай ме
Тленна плът. Куршуми се забиват и повтарят
oнзи миг, когато всичко свърши. Миг - забрава.
Дори очите бледи с видения изневеряват.
Отива си светът ми. След теб се заличавам.
Но сея чувства по поля на изгрев нероден,
бера букети в длани от безсилие и крах.
Да знаеш само колко пусто е и жадно в мен,
обичта прогнила е в занданите на страх.
И хляба меся всяка утрин, но изгаря в пещта,
огън от терзания вилнее безпощадно.
Стапя се на залезни сълзи до здрач свещта.
Безизходно отивам си и ставам все по-жадна.
Поискай ме - погубващо виновна. Без вина.
Защото аз съм тази... (заразна като чума).
Защото аз съм тази, която обрича любовта.
Поискай ме, преди от не-искане да се погубим.
© Даниела All rights reserved.
