Пожелах си
1.2K
0
3
Пожелах си
Защо ли времето така лети?
Опитвам да го спра.
Отнема старите мечти... боли
и чувствам, че кървя.
Настъпва миг, в който се съмнявам,
дали в миналото ми преди
нещо изобщо имало е смисъл
и как ли бъдещето ще се нареди.
Пожелавам си прегръдки
в ръцете на любим човек,
защото знам, че ще са сладки
и че за любовта ми няма лек.
Пожелах си и целувки,
изгарящи до нетърпимост,
тела, допряни в нощи дълги,
души, обгърнати с взаимност.
Пожелах си го и него,
защото е единствен на света.
Усещам, че мечти той сбъдва
и лекува рани, що кървят.
© Мирена All rights reserved.
