Mar 20, 2014, 12:08 PM

Покана за чаена церемония

  Poetry » Other
882 0 12

ПОКАНА ЗА ЧАЕНА ЦЕРЕМОНИЯ

 

Надничайте през тънките завеси на моите отворени прозорци.

Аз мога тънка питка да омеся - за свиден гост или случайни хора.

 

Надничайте. Живот като по книга: жена ми спи и вдъхва топла вяра.

От топлото ù тяло се надига прозрачно-тънка медоносна пара.

 

Надничайте, когато ви омръзне животецът - бавачка с нокти мръсни,

и ви измъчва онзи вечен мързел да порастете. Рано или късно.

 

Надничайте из моите тетрадки. На мислите ми в пъстрите поляни.

Не крия думи, дълги или кратки, тъй както жълъд в детските си длани.

 

Надничайте. Без нужда и със нужда, от чувства непристойни изиграни.

Една жена внезапно се събужда и тя на чай със мед ще ви покани...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, приятели:

    vyatur13 (Елена
    LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна
    goredoly (Миглена Цветкова
    Izumrudkata (Катя
    Ена (Елена Гоцева
  • Чудесен си Иво ! Както винаги ме зарадва ! Бъди жив и здрав !
  • Като ми омесиш питка, ще ти дойда на гости...
    Желая ти пролетно настроение и творчески полет, Ив!
  • Поканата се приема. (Поне колкото за едното надничане. )Моите почитания за гостоприемството и за благородството! И... за чая- повече мед, отколкото лимони!!!
  • Поздравления за прекрасната поезия,Ив!Докосваш!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...