Покана за провал 2
Знам! - Каза ми, че трябва да съм лош.
Е, не успях!
Виновен ли съм, че сънувам, а не спя напразно?
Мечтите си подреждам нависоко,
за да съм много уморен, когато ги достигна.
Тази година се радвам на сняг,
а от дете не съм го правил.
Дали защото се влюбвам във бялото,
или намразвам изпотени амбиции... не зная...
Защо ме тревожи погледът на Христос от иконата?
Телевизорът е спокоен до перверзност.
Тревожна икона и перверзно спокойствие...
Избор!?!
Избирам да не мога да съм лош.
Дали ще осъзная бялото в снега - не знам.
Когато пламъчето изгори на свещта, която съм запалил...
ще се погледна на Живота в огледалото...
и нека да е тъжен погледът ми - като в икона на Христос...
защото съм поискал да не ти повярвам...
© Георги Колев All rights reserved.
Поздрави
