Sep 22, 2021, 5:38 PM

Покой

  Poetry » Other
623 1 1

Есенно ми е.

Мъгливо, тихо и спокойно.

Потапям се във вино и 

във плодов аромат.

Ухае ми на грозде, ябълки и нежност,

уют, мечти и погледа на котарак.

Дойде мечтаното уединение,

светът заспа и умълчан

ще спи додето завърти се времето

и донесе игриво пролет в длан.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Diamonique All rights reserved.

Comments

Comments

  • Разкоооооош! Благодаря!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...