Съдби, съдба и карма... Само времето минава.
Неумолимо , непреклонно - не прощава.
Уж млад си - покоряваш върхове,
след време, ето ти причини две:
умора, пак умора и обезсърчение,
преследвани от идно поколение,
препускаме в галоп (с изхабените стави)
на късите дистанции...
И сякаш сме последни след троянците.
Тук там болежка и забравено лице и име,
- Ммм, наборе, ми хайде помогни ми,
подсети ме?... ...