Покрай дъбове стари
Покрай дъбове стари,
сред набола трева,
тук цъфтят минзухари
върху влажна земя.
В мека дъбова шума
кротко стъпва елен.
Той се спря и отправи
своя поглед към мен.
И в очите му неми
аз прочетох въпрос:
- Кой си ти и защо си
на гората ни гост?
Носиш някаква болка
ти във свойто сърце -
има толкова мъка
върху твойто лице!
- Мой приятел незнаен,
тук отбих се при вас.
Угнетен и потиснат
бях сред хората аз.
Там животът е страшна,
непрестанна борба.
Там е смешно и срамно
да изпитваш тъга.
Можеш там да добиеш
власт, пари, пост висок;
ала трябва да бъдеш
зъл, брутален, жесток!
Как щастлив да живея
в онзи свят бих могъл -
бих желал да съм мъртав,
отколкото зъл!
© Ангел Чортов All rights reserved.
