Полет без крила
на Tsvetelina Dimitrova
Животът е изящен, вещ резбар –
дълбае сухи бръчки по лицето.
От този калпав свят е – знам! – по-стар
стремежът ни да литнем към небето.
Но не с крила, слепени с восък мек,
обречени под слънцето на гибел.
Мечтатели в отвора на геврек –
земята всички до един прибира.
Като гадател и пророк брадат,
умът все търси петата посока.
Ръцете за разпятие растат,
а не да ни издигат нависоко.
Нима се сеща някой в късен час,
че не крила за полет са потребни?
Обяздиш ли с перото си Пегас –
ти облаци ще решиш с дървен гребен.
И аз летя над себе си с очи,
размахал с хъс крилатата си мисъл.
Когато на земята загорчи –
разбирам, че за полет съм орисан!
© Димитър Никифоров All rights reserved.
