Полита мисълта ми
Мисълта ми с крила на бяла птица,
към вас полита, мои милички деца,
от малки милвам нежните главици,
като две зелени клонки на лоза.
Цъфнали сте в зората ви щастлива,
и животът ясен опиянява вас,
а аз от радост понякога си плача
друг път, даже смея се на глас.
Като цветчета две сте, които се
докосват до прага на бащината къща,
но той замина, оттатък зад звездите,
и нощем в сънищата ви прегръща.
На моя бряг разбиват се вълните
и въздишат силно, като живи те,
донесли с прилива мечтите ми
и вашите щастливи гласове.
Голямата любов, що в мен гори,
не ще се побере в морето бурно,
ще докосва нежно вашите брегове,
от залеза, до утрото лазурно!
© Миночка Митева All rights reserved.
