Половин е предала!
Разделѝ ме на две и дерзай. Тишината
може всичко да каже, когато мълчи.
Половината свят е частица от вятъра.
Половината дом е огрян от лъчи.
Умножи ме по две и мечтай. Добрината
е увиснала нежно на меко въже.
Всеки миг ще се скъса. Отново. В краката ми
е смъртта на достойните живи мъже.
А жената у мене е горест и истина.
Руменее по бузите свято и просто.
И се чупи на две, ни вълнá нито пристан
я събират обратно в ръцете на Господ.
После тръгва и някак е леко в очите ѝ.
Половината път е изминала цяла.
Половината дом е потънал в сълзите ѝ.
Половината свят… половин е предала.
© Николина Милева All rights reserved.
