Минутите минават и все така не мога да заспя.
А тез злокобни мисли, знам…
Ще ме преследват те до вечността.
И веч ще ме обричат те на самота.

Сумрак е, пусто и зловещо е навън.
Лилавата ми стая вече пълна е с кошмари.
Като камбани грозно блъскат се със звън.
И все ме карат да се чудя… не e ли просто сън?

Часовникът тиктака, секундите минават. 
Чудовища на мрака пръсти призрачни протягат.
Дъждът се рони, а небето стене гръмко, 
a кошмарите ми приказки разказват звънко.

Зловещи час е, смъртоносен и злокобен.
Понесен от на птиците крилата, разтревожен.
И искам да заспя… но знам, че в тъмнината
студени пръсти чакат залеза на светлината. 

Объркано е, да… Така е със кошмарите.
Невидимо стълпотворение… на раните.
И мъката, тъгата и печалната роса
не ще отмият спомена за есента.