Полунощ
Минутите минават и все така не мога да заспя.
А тез злокобни мисли, знам…
Ще ме преследват те до вечността.
И веч ще ме обричат те на самота.
Сумрак е, пусто и зловещо е навън.
Лилавата ми стая вече пълна е с кошмари.
Като камбани грозно блъскат се със звън.
И все ме карат да се чудя… не e ли просто сън?
Часовникът тиктака, секундите минават.
Чудовища на мрака пръсти призрачни протягат.
Дъждът се рони, а небето стене гръмко,
a кошмарите ми приказки разказват звънко.
Зловещи час е, смъртоносен и злокобен.
Понесен от на птиците крилата, разтревожен.
И искам да заспя… но знам, че в тъмнината
студени пръсти чакат залеза на светлината.
Объркано е, да… Така е със кошмарите.
Невидимо стълпотворение… на раните.
И мъката, тъгата и печалната роса
не ще отмият спомена за есента.
© Галя All rights reserved.
