Помазване
Душáт ме имената на онези,
които се ръкуваха подмолно
и хлъзгаво, които се ръкуваха
с ръцете деликатни на убийци.
А после ги измиваха старателно,
изтриваха им костите и ставите
и хвърляха лилавата им кожа
в паничките на бедните си братя.
Най-верните я дъвчеха и също
полека лилавееха по края
повярвали, че също се издигат
над угарите черни на съдбата,
но миг преди крила да им изникнат
умираха от студ или инфарктно.
Студено ми е без да съм опитал
парчето подаяние и хвърлям
паничката си. Нека ме накажат!
Остриганите никой не помазва
и въшките ги хапят, за да помнят
защо от овчедушие не блеят.
И аз не блея. Паля си цигара.
Димът е възлютивата спирала,
която се извива към небето
и искам някой облак да я вдиша,
да кихне с исполинската си сила
и вихърът земята да прочисти
от всичките овчарчета лъжливи.
Тогава нека Господ ме помаже.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
