Помазване
Душáт ме имената на онези,
които се ръкуваха подмолно
и хлъзгаво, които се ръкуваха
с ръцете деликатни на убийци.
А после ги измиваха старателно,
изтриваха им костите и ставите
и хвърляха лилавата им кожа
в паничките на бедните си братя.
Най-верните я дъвчеха и също
полека лилавееха по края
повярвали, че също се издигат
над угарите черни на съдбата,
но миг преди крила да им изникнат
умираха от студ или инфарктно.
Студено ми е без да съм опитал
парчето подаяние и хвърлям
паничката си. Нека ме накажат!
Остриганите никой не помазва
и въшките ги хапят, за да помнят
защо от овчедушие не блеят.
И аз не блея. Паля си цигара.
Димът е възлютивата спирала,
която се извива към небето
и искам някой облак да я вдиша,
да кихне с исполинската си сила
и вихърът земята да прочисти
от всичките овчарчета лъжливи.
Тогава нека Господ ме помаже.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Финалът!
-
А после ги измиваха старателно,
изтриваха им костите и ставите
и хвърляха лилавата им кожа
в паничките на бедните си братя.
Забележително! -
Благодаря, приятели! Страхотно наблюдение, Краси!
-
Поздравявам те.
Много е хубаво! -
"И аз не блея. Паля си цигара."
!!! -
Прекрасна лирична изповед!
А може би наистина идва време за една кихаща усмивка на Господ?
Светът в библейски план върви към един Содом и Гомор...
Поздравления,Цвета! -
Последните пет стиха в акростих оформят "идиот". Може и да е случайност, а може и да не е.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
