Помислих, че се връщаш вече,
прошушна старата стреха,
а то долитнало врабченце
да търси завет под дъжда.
Помислих, че се връщаш вече,
проскърца пътната врата,
а то пролазило кутренце
да търси майка си в снега.
Помислих, че се връщаш ти,
потрепна моето сърце,
а то били мечти, мечти
потърсили в мъгли небе.
© Хари Спасов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
