Помниш ли?
Ти помниш ли искрящите очи,
невинно споделената усмивка,
косите озарени от лъчи,
неволно изтърваната въздишка?
А помниш ли отлитащия залез,
над хълмовете огнено – червени?
И бризът лек, със мекотата галещ –
на морските скали го бяхме спрели.
А помниш ли развихрения танц,
довел те до полуда и наслада?
На онзи бряг написахме романс –
събудил в нас мечтите без прегради!
А помниш ли папячовските песни,
на влюбен шут в ливади нацъфтели?
Ония страсти до безумство бесни,
сърцата и душите ни обзели!
© Данаил Таков All rights reserved.
